26 февр. 2009 г., 11:12

И сякаш съм в тъжна лирика

Поэзия » Другая

1.6K 0 1

Тръгвам,
връщам се.
И все така
решение
не взимам.
Мразя те
и мръщя се,
а после пак
при мене
те прибирам.
И сякаш съм
в тъжна лирика -
без изход,
без правилно
решение.
Затъвам с тебе,
но сякаш няма
никакво значение.
Дрогата поглъща
нашто поколение,
но ще те измъкна.
Обещах си.
Дори да струва скъпо
туй решение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...