И сякаш съм в тъжна лирика
връщам се.
И все така
решение
не взимам.
Мразя те
и мръщя се,
а после пак
при мене
те прибирам.
И сякаш съм
в тъжна лирика -
без изход,
без правилно
решение.
Затъвам с тебе,
но сякаш няма
никакво значение.
Дрогата поглъща
нашто поколение,
но ще те измъкна.
Обещах си.
Дори да струва скъпо
туй решение.
© Карина Кирова All rights reserved.