И тази нощ, обвита в самота,
ще гледам звездите до ранна доба,
и тази нощ отново съм сама,
прегърната само от своята роба.
И тази нощ косите ми ще гали
бледата светлина от нощната ми лампа,
и тази нощ душата си ще мамя,
че ти ще дойдеш, дори за малко.
И тази нощ името ти ще повтарям,
сърцето ми ще копнее за гласа ти като звън
и след тази нощ утрото пак ще дойде,
неусетила тебе, дори и насън.
© Христина Филипова Все права защищены