И тихо мъртва котка в скута ми преде... 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

• Patrizzia (Надежда Ангелова)

  2019-01-17T09:51:21+02:00
  Благодаря, за съпричастието, Елка!
• Елка (Елка Тодорова)

  2019-01-16T21:46:45+02:00
  Ох.моят любим котарак ...Никога няма да мога да го прежаля! Съчувствам ти!
• Patrizzia (Надежда Ангелова)

  2019-01-08T11:22:55+02:00
  Благодаря ви, мили мои, за топлината и съпричастието! Прав си, сенсей, котките просто ни позволяват да ги обичаме и да се грижим за тях. Мишо( сив полуперсийски) мошеник, цяла нощ спа на топличко, а шарпланинецът ми на-20 навън.Кой както се уреди...
• генек (Георги Коновски)

  2019-01-08T11:11:27+02:00
  Хубаво...
  Последната ми котка изкара десет години. Взех я на седмица, искаха да я убиват. Отгледах я...
  Кучетата са като мъжете. Послушни, дресирани, умиращи за господаря си. Спят, където им кажат - пред вратата, да пазят. Котките са като жените - смятат се за единствени господарки, изкарват храна с мъркане и вирване на опашката, спят на най-удобното място...
• RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

  2019-01-08T11:06:58+02:00
  Трогна ме! Усетих болката и изстиващата мекота на козинката...ТЕ винаги ни обогатяват и ни правят по-добри! Начинът, по който изразяваш мъката си е нежен и красив!
• contessa (Светла Асенова)

  2019-01-07T23:19:34+02:00
  Боли, Наденце... знам...
• Довереница (Дочка Василева)

  2019-01-07T22:51:17+02:00
  Преживях го... Преди година... Още ми мърка в ухото...
• troia (Катя Иванова)

  2019-01-07T22:38:52+02:00
  Жалко за котенцето, но пък първият куплет е много красив. Хареса ми.
• Patrizzia (Надежда Ангелова)

  2019-01-07T16:08:43+02:00
  Люси, Марианче, Алиса, прегръщам ви! Валенце, благодаря ти, миличка! Далече съм.
• ЛюсиЦ (Люси Петкова)

  2019-01-07T12:35:40+02:00
  Домашните любимци.... радости и тъга накрая. Познато чувство