7 янв. 2019 г., 09:02

И тихо мъртва котка в скута ми преде...

Поэзия

623 8 10

Това е просто сняг, вода замръзнала,
засипва бъдеще, сегашно и преди.
Възглавница от пух нощта развързала.
Без снежни ангели и котешки следи.

Едно врабче трепери, сива къщата,
изтрива скрито сълзи в старото перде.
Градът блести. Тъгата ми е същата.
И тихо мъртва котка в скута ми преде...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Стихотворението е посветено на моя осем годишнен ми котарак Бу-бу, който си отиде на 25. 12. 2018.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Благодаря, за съпричастието, Елка!

2019-01-17T09:51:21+02:00
Елка (Елка Тодорова)

Ох.моят любим котарак ...Никога няма да мога да го прежаля! Съчувствам ти!

2019-01-16T21:46:45+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Благодаря ви, мили мои, за топлината и съпричастието! Прав си, сенсей, котките просто ни позволяват да ги обичаме и да се грижим за тях. Мишо( сив полуперсийски) мошеник, цяла нощ спа на топличко, а шарпланинецът ми на-20 навън.Кой както се уреди...

2019-01-08T11:22:55+02:00
генек (Георги Коновски)

Хубаво...
Последната ми котка изкара десет години. Взех я на седмица, искаха да я убиват. Отгледах я...
Кучетата са като мъжете. Послушни, дресирани, умиращи за господаря си. Спят, където им кажат - пред вратата, да пазят. Котките са като жените - смятат се за единствени господарки, изкарват храна с мъркане и вирване на опашката, спят на най-удобното място...

2019-01-08T11:11:27+02:00
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Трогна ме! Усетих болката и изстиващата мекота на козинката...ТЕ винаги ни обогатяват и ни правят по-добри! Начинът, по който изразяваш мъката си е нежен и красив!

2019-01-08T11:06:58+02:00