Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
7.01.2019 г., 9:02 ч.

И тихо мъртва котка в скута ми преде... 

  Поезия
482 8 10

Това е просто сняг, вода замръзнала,
засипва бъдеще,  сегашно и преди.
Възглавница от пух нощта развързала.
Без снежни ангели и котешки следи.

 

Едно врабче трепери, сива къщата,
изтрива скрито сълзи в старото перде.
Градът блести. Тъгата ми е същата.
И тихо мъртва котка в скута ми преде...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Стихотворението е посветено на моя осем годишнен ми котарак Бу-бу, който си отиде на 25. 12. 2018.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, за съпричастието, Елка!
  • Ох.моят любим котарак ...Никога няма да мога да го прежаля! Съчувствам ти!
  • Благодаря ви, мили мои, за топлината и съпричастието! Прав си, сенсей, котките просто ни позволяват да ги обичаме и да се грижим за тях. Мишо( сив полуперсийски) мошеник, цяла нощ спа на топличко, а шарпланинецът ми на-20 навън.Кой както се уреди...
  • Хубаво...
    Последната ми котка изкара десет години. Взех я на седмица, искаха да я убиват. Отгледах я...
    Кучетата са като мъжете. Послушни, дресирани, умиращи за господаря си. Спят, където им кажат - пред вратата, да пазят. Котките са като жените - смятат се за единствени господарки, изкарват храна с мъркане и вирване на опашката, спят на най-удобното място...
  • Трогна ме! Усетих болката и изстиващата мекота на козинката...ТЕ винаги ни обогатяват и ни правят по-добри! Начинът, по който изразяваш мъката си е нежен и красив!
  • Боли, Наденце... знам...
  • Преживях го... Преди година... Още ми мърка в ухото...
  • Жалко за котенцето, но пък първият куплет е много красив. Хареса ми.
  • Люси, Марианче, Алиса, прегръщам ви! Валенце, благодаря ти, миличка! Далече съм.
  • Домашните любимци.... радости и тъга накрая. Познато чувство
Предложения
: ??:??