30 апр. 2010 г., 11:29

И "Тивия" би ни се зарадвала

544 0 3
Плаваме на лунна светлина - по-верни няма от нас на света. Макар бреговете да раздират без жал всяка нежна вълна и мистрал, погнал буйните морски вертепи, да отпенва мислите ни слепи,

 

не ще го укрия: Такъв си! Смел и нежен… и в бурята морска оставаш копнежен. И караш сърцето ми, смутено, да пее и чувства непознати в мене то да влее, претръпнало сред дива и тъжна мъгла. А ти още вълнуваш, знаеш ли това?

 

А плавахме на изгрева с платната, обходихме открай докрай Земята. И всяка лодка и... пазарен шум, неовладени отекваха в моя разум. Сетивното оставяш да ни води, защото овладели с тебе сме несгоди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Животът е такъв, какъвто понякога не ни се отдава да го опишем, и затова е вълнуващо, ако правим опити... все пак.
  • - да речем, че мислите са слепи;
    - да речем, че не е толкова неподходящо да има рими тип "по-верни няма от нас на света.";
    - да речем, че има смисъл в понятието "да укриваш, кога някой е смел и нежен"

    като цяло позитивната поезия е доста трудна (поне за мен). Не считам, че и ти си се справила особено отличаващо се, прости скромното ми мнение...
  • "Плаваме на лунна светлина -
    по-верни няма от нас на света.
    Макар бреговете да раздират без жал
    всяка нежна вълна и мистрал,
    погнал буйните морски вертепи,
    да отпенва мислите ни слепи,... "

    Много добре описано!!!
    Толкова много казва...
    Поздравления!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...