Меричка (Мери Попинз)
718 2544
30 апр. 2010 г., 11:29

И "Тивия" би ни се зарадвала 

  Поэзия » Любовная
372 0 3
Плаваме на лунна светлина -
по-верни няма от нас на света.
Макар бреговете да раздират без жал
всяка нежна вълна и мистрал,
погнал буйните морски вертепи,
да отпенва мислите ни слепи,

 

не ще го укрия: Такъв си! Смел и нежен…
и в бурята морска оставаш копнежен.
И караш сърцето ми, смутено, да пее
и чувства непознати в мене то да влее,
претръпнало сред дива и тъжна мъгла.
А ти още вълнуваш, знаеш ли това?

 

А плавахме на изгрева с платната,
обходихме открай докрай Земята.
И всяка лодка и... пазарен шум,
неовладени отекваха в моя разум.
Сетивното оставяш да ни води,
защото овладели с тебе сме несгоди!

© Мери Попинз Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Животът е такъв, какъвто понякога не ни се отдава да го опишем, и затова е вълнуващо, ако правим опити... все пак.
  • - да речем, че мислите са слепи;
    - да речем, че не е толкова неподходящо да има рими тип "по-верни няма от нас на света.";
    - да речем, че има смисъл в понятието "да укриваш, кога някой е смел и нежен"

    като цяло позитивната поезия е доста трудна (поне за мен). Не считам, че и ти си се справила особено отличаващо се, прости скромното ми мнение...
  • "Плаваме на лунна светлина -
    по-верни няма от нас на света.
    Макар бреговете да раздират без жал
    всяка нежна вълна и мистрал,
    погнал буйните морски вертепи,
    да отпенва мислите ни слепи,... "

    Много добре описано!!!
    Толкова много казва...
    Поздравления!
Предложения
: ??:??