30.04.2010 г., 11:29

И "Тивия" би ни се зарадвала

542 0 3
Плаваме на лунна светлина - по-верни няма от нас на света. Макар бреговете да раздират без жал всяка нежна вълна и мистрал, погнал буйните морски вертепи, да отпенва мислите ни слепи,

 

не ще го укрия: Такъв си! Смел и нежен… и в бурята морска оставаш копнежен. И караш сърцето ми, смутено, да пее и чувства непознати в мене то да влее, претръпнало сред дива и тъжна мъгла. А ти още вълнуваш, знаеш ли това?

 

А плавахме на изгрева с платната, обходихме открай докрай Земята. И всяка лодка и... пазарен шум, неовладени отекваха в моя разум. Сетивното оставяш да ни води, защото овладели с тебе сме несгоди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Животът е такъв, какъвто понякога не ни се отдава да го опишем, и затова е вълнуващо, ако правим опити... все пак.
  • - да речем, че мислите са слепи;
    - да речем, че не е толкова неподходящо да има рими тип "по-верни няма от нас на света.";
    - да речем, че има смисъл в понятието "да укриваш, кога някой е смел и нежен"

    като цяло позитивната поезия е доста трудна (поне за мен). Не считам, че и ти си се справила особено отличаващо се, прости скромното ми мнение...
  • "Плаваме на лунна светлина -
    по-верни няма от нас на света.
    Макар бреговете да раздират без жал
    всяка нежна вълна и мистрал,
    погнал буйните морски вертепи,
    да отпенва мислите ни слепи,... "

    Много добре описано!!!
    Толкова много казва...
    Поздравления!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...