7 апр. 2008 г., 20:30

И Той осъзна, че ще чувства

1.5K 0 12
Читатели търся!
Читатели на мойте мисли.
Ти от тях ли си, питам?
Би ли живял във мойте четири стени?

Слушатели искам!
Ти ще станеш ли мой слушател сега?
Аз думите стискам…
Би ли откъснал от времето си за нас?

Читателю, любими човече…
Не се плаши от мен във нощта!
Аз страшен съм, справедлив и човечен,
загадка на яве, но имам душа!

Ще поседиш ли при мен, със мълчание?
Не е нужно да слушаш дори.
Разбери ме, не търся внимание,
искам да спася аз вашите души…
                                                 … вашите души!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рефицул Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • винаги има егоизъм и нарцисизъм. винаги от време на време гледаме и първо себе си, но нима това е лошо?
  • Рабирам порива ти, а и мисля, че все по-жестокото ни и нехуманно ежедневие, се нуждае от такива герои!
    Подкрепям те!Очаквам твоето следващо творение
    Поздрав!
  • Очаквам с неописуемо нетърпение спасение на грешната си душа.
    Някой друг някъде да раздава опрощение?
  • евала... ама и аз се питам понякога ... няма ли малко егоизъм и нарцисизъм в това "спасяване на душите " ... както и да е -аре ще повярвам ...

    целия съм отворен за теб ... ама внимавай къде и как влизаш и какво оставяш,че душите ни са омазани и без това ...

    П.П. "отворен "-внимавай как го разбираш
  • Бих станала читател и слушател,защо не.Споделена болка - болка на половина.
    Дали това ще ти е достатъчно??

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...