7.04.2008 г., 20:30

И Той осъзна, че ще чувства

1.5K 0 12
Читатели търся!
Читатели на мойте мисли.
Ти от тях ли си, питам?
Би ли живял във мойте четири стени?

Слушатели искам!
Ти ще станеш ли мой слушател сега?
Аз думите стискам…
Би ли откъснал от времето си за нас?

Читателю, любими човече…
Не се плаши от мен във нощта!
Аз страшен съм, справедлив и човечен,
загадка на яве, но имам душа!

Ще поседиш ли при мен, със мълчание?
Не е нужно да слушаш дори.
Разбери ме, не търся внимание,
искам да спася аз вашите души…
                                                 … вашите души!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рефицул Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • винаги има егоизъм и нарцисизъм. винаги от време на време гледаме и първо себе си, но нима това е лошо?
  • Рабирам порива ти, а и мисля, че все по-жестокото ни и нехуманно ежедневие, се нуждае от такива герои!
    Подкрепям те!Очаквам твоето следващо творение
    Поздрав!
  • Очаквам с неописуемо нетърпение спасение на грешната си душа.
    Някой друг някъде да раздава опрощение?
  • евала... ама и аз се питам понякога ... няма ли малко егоизъм и нарцисизъм в това "спасяване на душите " ... както и да е -аре ще повярвам ...

    целия съм отворен за теб ... ама внимавай къде и как влизаш и какво оставяш,че душите ни са омазани и без това ...

    П.П. "отворен "-внимавай как го разбираш
  • Бих станала читател и слушател,защо не.Споделена болка - болка на половина.
    Дали това ще ти е достатъчно??

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...