11 янв. 2013 г., 23:17  

И Това е Любов

1.1K 0 2

Обръщам се и назаде вървя...

Мигове препускат в съзнанието ми...

Нощите и дните от мрак сковани,

губят се в сънища от светлина обляни...

Сърцето ми се свива... Боже, помогни ми...

Как да се завърна и в миг един да си я върна...

Кожата ù с длани да докосна,

косата ù през пръсти да прекарам...

Как се появи тази силната тъга...

Пропилени дни в спомени ли са това...

Или плахи опити за сбъдване на позабравена мечта...

Не ще се откажа, нощите от мрак със слънчев меч ще поразя...

И вятър ще накарам да задуха...

Облаците черни той ще ги издуха...

Надежда дай ми ти...

Усмихни се и до гроб моя бъди...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Маринов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....