Обръщам се и назаде вървя...
Мигове препускат в съзнанието ми...
Нощите и дните от мрак сковани,
губят се в сънища от светлина обляни...
Сърцето ми се свива... Боже, помогни ми...
Как да се завърна и в миг един да си я върна...
Кожата ù с длани да докосна,
косата ù през пръсти да прекарам...
Как се появи тази силната тъга...
Пропилени дни в спомени ли са това...
Или плахи опити за сбъдване на позабравена мечта...
Не ще се откажа, нощите от мрак със слънчев меч ще поразя... ...