5 нояб. 2010 г., 09:46

И този ден свободен си тръгва 

  Поэзия » Другая
532 0 5

По керемидени улеи спусна се здрачът

и прокапа във струи от тънки мъгли.

Заспива денят, а аз... не, не плача,

а трепка усмивка по моите устни.

Свободен си тръгва, не бързащ.

Със стъпки, отекващи в струни.

Оставя ми музика и тихо припърхващ,

пеперуден по  клепките мои, ще спи.

Ще дойде в съня ми вълшебният конник,

да ме отведе от деня надалеч,

да се сбъднат мечтанията след заник,

щом мастилена дреха нощта облече.

Косите  развяла, мечтите си яхнала,

окъпана в пяна, вълни ще целувам.

Да стигна звездите,  и що съм жадувала,

и няма да вярвам, че просто сънувам...

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??