И този ден свободен си тръгва
По керемидени улеи спусна се здрачът
и прокапа във струи от тънки мъгли.
Заспива денят, а аз... не, не плача,
а трепка усмивка по моите устни.
Свободен си тръгва, не бързащ.
Със стъпки, отекващи в струни.
Оставя ми музика и тихо припърхващ,
пеперуден по клепките мои, ще спи.
Ще дойде в съня ми вълшебният конник,
да ме отведе от деня надалеч,
да се сбъднат мечтанията след заник,
щом мастилена дреха нощта облече.
Косите развяла, мечтите си яхнала,
окъпана в пяна, вълни ще целувам.
Да стигна звездите, и що съм жадувала,
и няма да вярвам, че просто сънувам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
