По керемидени улеи спусна се здрачът
и прокапа във струи от тънки мъгли.
Заспива денят, а аз... не, не плача,
а трепка усмивка по моите устни.
Свободен си тръгва, не бързащ.
Със стъпки, отекващи в струни.
Оставя ми музика и тихо припърхващ,
пеперуден по клепките мои, ще спи.
Ще дойде в съня ми вълшебният конник,
да ме отведе от деня надалеч,
да се сбъднат мечтанията след заник,
щом мастилена дреха нощта облече. ...