И тревите искрено мечтаят...
Млада, пурпурна трева,
ликува и се къпе във роса.
Събира слънчеви цветя,
но вехне по изгубена мечта.
Иска да види как обагрени листа,
приказно ги носи есента.
Мечтае да дочака снеговете сини,
чисти, меки и невинни.
Но безмилостният кръговрат,
отредил е различен път.
Тревата размечтана, бедна...
помина се млада и несретна.
Без да види есенни зари,
без зеленина да съхрани.
Но след време, без да знае,
нова трева под нея ще мечтае...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Георгиева Все права защищены
