И тревите искрено мечтаят...
Млада, пурпурна трева,
ликува и се къпе във роса.
Събира слънчеви цветя,
но вехне по изгубена мечта.
Иска да види как обагрени листа,
приказно ги носи есента.
Мечтае да дочака снеговете сини,
чисти, меки и невинни.
Но безмилостният кръговрат,
отредил е различен път.
Тревата размечтана, бедна...
помина се млада и несретна.
Без да види есенни зари,
без зеленина да съхрани.
Но след време, без да знае,
нова трева под нея ще мечтае...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Георгиева Всички права запазени