Mar 15, 2012, 7:16 PM

И тревите искрено мечтаят...

  Poetry
827 0 1

Млада, пурпурна трева,

ликува и се къпе във роса.

Събира слънчеви цветя,

но вехне по изгубена мечта.

 

Иска да види как обагрени листа,

приказно ги носи есента.

Мечтае да дочака снеговете сини,

чисти, меки и невинни.

 

Но безмилостният кръговрат,

отредил е различен път.

Тревата размечтана, бедна...

помина се млада и несретна.

 

Без да види есенни зари,

без зеленина да съхрани.

Но след време, без да знае,

нова трева под нея ще мечтае...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...