Patrizzia (Надежда Ангелова)
2054 18123
29 сент. 2023 г., 08:34

И тъкмо в мрака зърна лъч, и... 

  Поэзия » Философская
234 2 10

Гневът съвсем не ми помага.
И не съзнава, че е тъп
простакът. Има ли тояга,
той винаги напада в гръб.

 

Смирение се препоръчва
и възпитание, и стил.
Нов Диоген, а стара бъчва,
човек в пернатото открил,

 

умът от мислене прегрява,
а полза май не виждам. Хич.
Да бях и аз поне такава,
да си живея, като пич.


И си измислям нови думи,
и пиша. От зори, до мрак,
но гробът, зейнал помежду ни,
да се запълни няма как.

 

И тъкмо в мрака зърна лъч, и
дочувам зад гърба си глас:
— "Гръмнете я! Да се не мъчи,
че тя не е една от нас."

 

 


 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аз съм това, което и аз не знам какво съм...
  • Ти си това, което те прави различна - и аз - така...
    като пичовете! )
  • Благодаря ви!
  • Много е тъжно, Наде!
    Прегръдки!!!💗💗💗
  • Е, не... дано се оправи животинката - искрено му го желая! През живота си съм имала и котки и кучета - те са част от семейството... Последно имахме голдън, който го блъсна кола. 10 години си го гледахме куц и някой като ми кажете "Защо не се отървете от това бреме" ми идваше да го убия само с поглед...
  • Благодаря ви! Не плача аз, не досаждам. Интроверт смотан. А съм и в България... Мъжът ми обаче, едва го удържах. Коста и моят котак се казва Мишо. Прегръщам ви!
  • Ako знаеш преди години при инцидент като ни умря чихуахуа-то, как съм ревала! А беше една шепичка, когато ни го подариха, и гана преживя тогава като бебе още. Имах си и деца... Не я слушай дофторката, плачи си! 😘
    Представи си на голямата щерка колко пък жал ѝ станало за мен, че след няколко дни ми донесе един щур пинчер, който приличаше на него, само малко по-голям, и със същото име го кръстихме. Живот, Наде, болката е другата страна на обичта, знаеш.
  • Ние също имаме котка и добре те разбирам. Скоро загубихме даже едно. Преди почти десет месеца си замина Мишо. Той си беше нашето детенце. То, животинчето става част от семейството, няма значение коте, куче или нещо друго е то. Дано да се оправи скоро, за да почнеш на пишеш по-весели стихчета. Не, че се оплаквам от това, но не е хубаво хората да са тъжни...
  • Бясна съм и тъжна, и нямам думи. Котаракът ни от снощи бере душа. Преди малко дълго и напоително ми бе обяснено от госпожа ветеринарката, че обичам животните, защото нямам деца, а това е само котка...
  • Нямам думи... Прекрасно е, и много тъжно...
Предложения
: ??:??