Аз тичах из поляните ти полудели.
Те плачеха за слънцето и моя ден
и много бяха, еднотипни, почернели,
а в теб косача ме докосна вкочанен.
Косата ти блестеше под тревата,
поникнала от моите мечти.
Те лудост са и аз самата
берях от тях, най-скръбните сълзи.
(- Косачо, днес е време за разплата.)
Победоносна в мен кръвта извира.
Подай ми твоя сърп, търсиш отплата
на живота, който мене не намира.? ...