21 мая 2015 г., 12:52

И в тези сенки

876 0 16

 

                                  И спомените имат сенки...

                                  И в тези сенки знам, ще се изгубя,

                                  но са добре дошли!

                                  Защото търсейки се, ще открия

                                  блатните кокичета от стария ми дом,

                                  цикламите и лястовичите гнезда

                                  и кладенецът, ослепял от чакане...

                                  Черниците с лилавите си пръсти,

                                   горчивия бадем на детството,

                                   с дъха си – див, неповторим и свиден.

                                   Душите също имат сенки!

                                   Понякога са с форма на лале, 

                                   понякога са птици тъмнокрили,

                                   или пък капки от дъждовен сън...

                                   Знам, в тези сенки някой ден ще се изгубя,

                                   но ти ще ме откриеш, сине, 

                                   когато се превърна в спомен

                                   и тези сенки ще са вече твои.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно!Знаеш,че харесвам смисъла,който влагаш винаги!Абстрахирам се напълно от истинската ти професияПредполагам,че и там си за 6-ца
  • Прекрасен стих! Харесах и аз много!
  • Майсторски стих! Премерено овладяна тъга, философски мъдро, а ми остави
    бучица в гърлото... Поздравявам те от сърце!
  • Блазе ти!/че спиш през деня, не, че си обратен/Айде, лека нощ!
  • Хм, хич не знам къде я запратих онази снимка!Вале, обещавам да се ухиля в най–скоро време! И теб ли те гони безсъние?

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...