May 21, 2015, 12:52 PM

И в тези сенки

  Poetry
875 0 16

 

                                  И спомените имат сенки...

                                  И в тези сенки знам, ще се изгубя,

                                  но са добре дошли!

                                  Защото търсейки се, ще открия

                                  блатните кокичета от стария ми дом,

                                  цикламите и лястовичите гнезда

                                  и кладенецът, ослепял от чакане...

                                  Черниците с лилавите си пръсти,

                                   горчивия бадем на детството,

                                   с дъха си – див, неповторим и свиден.

                                   Душите също имат сенки!

                                   Понякога са с форма на лале, 

                                   понякога са птици тъмнокрили,

                                   или пък капки от дъждовен сън...

                                   Знам, в тези сенки някой ден ще се изгубя,

                                   но ти ще ме откриеш, сине, 

                                   когато се превърна в спомен

                                   и тези сенки ще са вече твои.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно!Знаеш,че харесвам смисъла,който влагаш винаги!Абстрахирам се напълно от истинската ти професияПредполагам,че и там си за 6-ца
  • Прекрасен стих! Харесах и аз много!
  • Майсторски стих! Премерено овладяна тъга, философски мъдро, а ми остави
    бучица в гърлото... Поздравявам те от сърце!
  • Блазе ти!/че спиш през деня, не, че си обратен/Айде, лека нощ!
  • Хм, хич не знам къде я запратих онази снимка!Вале, обещавам да се ухиля в най–скоро време! И теб ли те гони безсъние?

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...