21 may 2015, 12:52

И в тези сенки

  Poesía
878 0 16

 

                                  И спомените имат сенки...

                                  И в тези сенки знам, ще се изгубя,

                                  но са добре дошли!

                                  Защото търсейки се, ще открия

                                  блатните кокичета от стария ми дом,

                                  цикламите и лястовичите гнезда

                                  и кладенецът, ослепял от чакане...

                                  Черниците с лилавите си пръсти,

                                   горчивия бадем на детството,

                                   с дъха си – див, неповторим и свиден.

                                   Душите също имат сенки!

                                   Понякога са с форма на лале, 

                                   понякога са птици тъмнокрили,

                                   или пък капки от дъждовен сън...

                                   Знам, в тези сенки някой ден ще се изгубя,

                                   но ти ще ме откриеш, сине, 

                                   когато се превърна в спомен

                                   и тези сенки ще са вече твои.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно!Знаеш,че харесвам смисъла,който влагаш винаги!Абстрахирам се напълно от истинската ти професияПредполагам,че и там си за 6-ца
  • Прекрасен стих! Харесах и аз много!
  • Майсторски стих! Премерено овладяна тъга, философски мъдро, а ми остави
    бучица в гърлото... Поздравявам те от сърце!
  • Блазе ти!/че спиш през деня, не, че си обратен/Айде, лека нощ!
  • Хм, хич не знам къде я запратих онази снимка!Вале, обещавам да се ухиля в най–скоро време! И теб ли те гони безсъние?

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...