И спомените имат сенки...
И в тези сенки знам, ще се изгубя,
но са добре дошли!
Защото търсейки се, ще открия
блатните кокичета от стария ми дом,
цикламите и лястовичите гнезда
и кладенецът, ослепял от чакане...
Черниците с лилавите си пръсти,
горчивия бадем на детството,
с дъха си – див, неповторим и свиден.
Душите също имат сенки!
Понякога са с форма на лале,
понякога са птици тъмнокрили,
или пък капки от дъждовен сън...
Знам, в тези сенки някой ден ще се изгубя,
но ти ще ме откриеш, сине,
когато се превърна в спомен
и тези сенки ще са вече твои.
© Рада Димова Todos los derechos reservados