8 авг. 2013 г., 18:05  

И все пак... 

  Поэзия
539 0 8

                  И все пак...

 

Какви са ви очите щом не виждат,

когато нарисувам с цвят мълчание?!

Какви ли са ръцете ви, щом пипат,

а не усещат моето признание?!

 

Сковани са нозете ви щом стъпят

по друмите на моето "величие".

Повярвайте, аз зная и си имам

съвсем реално, истинско покритие!

 

Страхувате ли се от мен?! Не съм магьосница!

Но някак си омайвам и привличам.

И все пак... земна и реална съм,

и до безумие аз мога да обичам.

© Камелия Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Обожавам любовната лирика!!! Тя е моето "Море от щастие", в което никога не желая да достигам бряг!!! Благодаря ти, Ели за прекрасния подарък, съвсем идентичен и подходящ за моята дълбоко чувствителна, нежна, крехка и откровена душа!!!
    Благодаря и на теб, Сан!!! Обичам ви!!!
    Честит хубав празник!!!

    "Любов вълшебна шеметна и луда,
    дано ти се стовари на главата,
    И истинска да бъде, не заблуда
    с дъх нежен да ти подкоси краката.

    Така да те омае, че в полуда
    сама от нея да не се познаеш
    и в този танц на шеметна възбуда
    прекрасни друмища да опознаеш.

    Когато умориш се да танцуваш,
    в прегръдките и нежни и опасни
    пак стон в сърцето да почувстваш
    и край да нямат миговете страстни,

    в които ще се давиш и ще плуваш,
    ще търсиш бряг, но няма да намериш
    пред своя взор все нея ще рисуваш
    с надежда времето и да отмериш.

    И щом загубиш се от туй вълнение,
    а вярата ти разума залута,
    да те връхлита ново възхищение
    и всеки страх във мрака да залута.

    Щастлива ти да бъдеш от копнеж безкраен,
    дори и да изпаднеш в изтощение,
    но пак да любиш, молейки отчаяно,
    за обичта да няма измерение."



    Подарявам това послание на всички мои приятели,
    споделено с мен от мой много добър и близък приятел!!!
  • Вълните на морето са жени,
    избягали от къщите-окови.
    Ела,една вълна сама стани,
    сестра на вятъра бъди отново.

    Ела,сред най-дълбокото иди,
    при царството на тъмните стихии.
    Била ли си обичана преди-
    едва сега ще можеш да откриеш.

    Страхливия ще седне на брега,
    ще шепне колко много ти е верен,
    безсилния ще плаче от тъга,
    а истинския сам ще те намери.

    Ще иска той с прегръдка да те спре,
    но ти не се завръщай,нито спирай.
    Вълната е вълна насред море.
    А тръгне ли към плиткото-умира.

    Евтим Евтимов

    Сигурна съм,че истинския сам ще те намери!
    А фалша не заслужава внимание!
  • Аз се доверих на Бог!!! Докоснах и повярвах в такава любов, че съществува!!! Дълбока, откровена, прозрачна, магнетична... и каква ли още не. Затова ме хваща яд на тези, които бягат от това щастие и късмета си да ги споходи същото!!! Повярвайте - ПРЕКРАСНО Е !!! Отворете сърцето и душата си и достигнете до това съвършенство и чудо дарено ни от Бог!!! ВЪЛШЕБНО Е, нищо че и този "кръст" понатежава, но със сигурност си заслужава "саможертвата"!!!
    Благодаря ти Яв, за подкрепата!!!
  • Хубаво е! Откровено. Интересно ми е едно. Много хора искат и търсят истинска и силна и вечна любов, но при положение, че съдбата им даде такава, те се плашат или вече до такава степен не вярват в нея, че им се струва, че това е поредният маскарад. Май е много тежко някой да те обича истински и силно!
    И това за улавянето на всеки миг си е изкуство, защото миговете са вълшебства, които отлитат наистина за МИГ! И изпуснеш ли ги вече не е същото! А тези вълшебни мигове са малко!
  • Ей, ама познахте, че съм "ИМ" ядосана на всички "сухари", които слепи ли са, глухи или нямат сетива, с които да прозрат в човека топлотата, обичта, благородството, толерантността... и именно за това аз се чувствам "извисена" над тях, че ги превъзхождам стократно със способността си да улавям всеки миг на удоволствие, всяка тръпка, нежност, копнеж... и дихание!!!
    Благодаря, благодаря, благодаряяя!!!
  • Много нахакано
    Харесваммм!
    ( това може и към него )
  • Много хубаво е!
Предложения
: ??:??