И все пак...
Какви са ви очите щом не виждат,
когато нарисувам с цвят мълчание?!
Какви ли са ръцете ви, щом пипат,
а не усещат моето признание?!
Сковани са нозете ви щом стъпят
по друмите на моето "величие".
Повярвайте, аз зная и си имам
съвсем реално, истинско покритие!
Страхувате ли се от мен?! Не съм магьосница!
Но някак си омайвам и привличам.
И все пак... земна и реална съм,
и до безумие аз мога да обичам.
© Камелия Всички права запазени
Благодаря и на теб, Сан!!! Обичам ви!!!
Честит хубав празник!!!
"Любов вълшебна шеметна и луда,
дано ти се стовари на главата,
И истинска да бъде, не заблуда
с дъх нежен да ти подкоси краката.
Така да те омае, че в полуда
сама от нея да не се познаеш
и в този танц на шеметна възбуда
прекрасни друмища да опознаеш.
Когато умориш се да танцуваш,
в прегръдките и нежни и опасни
пак стон в сърцето да почувстваш
и край да нямат миговете страстни,
в които ще се давиш и ще плуваш,
ще търсиш бряг, но няма да намериш
пред своя взор все нея ще рисуваш
с надежда времето и да отмериш.
И щом загубиш се от туй вълнение,
а вярата ти разума залута,
да те връхлита ново възхищение
и всеки страх във мрака да залута.
Щастлива ти да бъдеш от копнеж безкраен,
дори и да изпаднеш в изтощение,
но пак да любиш, молейки отчаяно,
за обичта да няма измерение."
Подарявам това послание на всички мои приятели,
споделено с мен от мой много добър и близък приятел!!!