8.08.2013 г., 18:05  

И все пак...

781 0 8

                  И все пак...

 

Какви са ви очите щом не виждат,

когато нарисувам с цвят мълчание?!

Какви ли са ръцете ви, щом пипат,

а не усещат моето признание?!

 

Сковани са нозете ви щом стъпят

по друмите на моето "величие".

Повярвайте, аз зная и си имам

съвсем реално, истинско покритие!

 

Страхувате ли се от мен?! Не съм магьосница!

Но някак си омайвам и привличам.

И все пак... земна и реална съм,

и до безумие аз мога да обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Обожавам любовната лирика!!! Тя е моето "Море от щастие", в което никога не желая да достигам бряг!!! Благодаря ти, Ели за прекрасния подарък, съвсем идентичен и подходящ за моята дълбоко чувствителна, нежна, крехка и откровена душа!!!
    Благодаря и на теб, Сан!!! Обичам ви!!!
    Честит хубав празник!!!

    "Любов вълшебна шеметна и луда,
    дано ти се стовари на главата,
    И истинска да бъде, не заблуда
    с дъх нежен да ти подкоси краката.

    Така да те омае, че в полуда
    сама от нея да не се познаеш
    и в този танц на шеметна възбуда
    прекрасни друмища да опознаеш.

    Когато умориш се да танцуваш,
    в прегръдките и нежни и опасни
    пак стон в сърцето да почувстваш
    и край да нямат миговете страстни,

    в които ще се давиш и ще плуваш,
    ще търсиш бряг, но няма да намериш
    пред своя взор все нея ще рисуваш
    с надежда времето и да отмериш.

    И щом загубиш се от туй вълнение,
    а вярата ти разума залута,
    да те връхлита ново възхищение
    и всеки страх във мрака да залута.

    Щастлива ти да бъдеш от копнеж безкраен,
    дори и да изпаднеш в изтощение,
    но пак да любиш, молейки отчаяно,
    за обичта да няма измерение."



    Подарявам това послание на всички мои приятели,
    споделено с мен от мой много добър и близък приятел!!!
  • Вълните на морето са жени,
    избягали от къщите-окови.
    Ела,една вълна сама стани,
    сестра на вятъра бъди отново.

    Ела,сред най-дълбокото иди,
    при царството на тъмните стихии.
    Била ли си обичана преди-
    едва сега ще можеш да откриеш.

    Страхливия ще седне на брега,
    ще шепне колко много ти е верен,
    безсилния ще плаче от тъга,
    а истинския сам ще те намери.

    Ще иска той с прегръдка да те спре,
    но ти не се завръщай,нито спирай.
    Вълната е вълна насред море.
    А тръгне ли към плиткото-умира.

    Евтим Евтимов

    Сигурна съм,че истинския сам ще те намери!
    А фалша не заслужава внимание!
  • Аз се доверих на Бог!!! Докоснах и повярвах в такава любов, че съществува!!! Дълбока, откровена, прозрачна, магнетична... и каква ли още не. Затова ме хваща яд на тези, които бягат от това щастие и късмета си да ги споходи същото!!! Повярвайте - ПРЕКРАСНО Е !!! Отворете сърцето и душата си и достигнете до това съвършенство и чудо дарено ни от Бог!!! ВЪЛШЕБНО Е, нищо че и този "кръст" понатежава, но със сигурност си заслужава "саможертвата"!!!
    Благодаря ти Яв, за подкрепата!!!
  • Хубаво е! Откровено. Интересно ми е едно. Много хора искат и търсят истинска и силна и вечна любов, но при положение, че съдбата им даде такава, те се плашат или вече до такава степен не вярват в нея, че им се струва, че това е поредният маскарад. Май е много тежко някой да те обича истински и силно!
    И това за улавянето на всеки миг си е изкуство, защото миговете са вълшебства, които отлитат наистина за МИГ! И изпуснеш ли ги вече не е същото! А тези вълшебни мигове са малко!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...