И всеки цвят да стане плод
Южнякът хукна полудял,
тревата къдри, на вълни.
Пропръхна зимната печал
и нов живот навред кълни.
синее се навред синчец,
възкръсва Божия агнец.
И милва топъл слънчев лъч,
земята, ласка закопняла,
сред веселата птича глъч,
долита лястовица бяла.
Гнездото помни от преди,
след път перцата си реди.
С другарчето си своя дом,
със сламчици ще подредят.
Надежда ще отгледат, щом,
леда отърсил този свят,
с очи прогледне, на дете
и егото си израсте.
Защото няма вечен лед,
дъга, за прошка, Свише знак,
е мост, нагоре и напред,
ако си спомним само как.
Че живият човек греши,
но пролет в чистите души,
с начало ново ще сияй,
ще хукне ручей, светлосин,
без обещания за рай,
с молитва, обич и амин,
започнал пътя си нелек,
в деня си днешния човек,
ще вижда само чудеса,
с корица хляб и малко сол,
ще поминава, че не са,
от хляба по-големи. Гол
и беззащитен е роден,
и гол ще легне в гроб студен.
Затуй искрицата пазѝ
и чуй надежда, с ясен глас,
от болести и от вразѝ,
добрият Бог да пази нас.
Да счупи тежкия хомот,
и всеки цвят да стане плод.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
