И всичко ми отива
Понякога съм невъзможно бяла.
Тогава само с птиците говоря.
Крилете ме обгръщат цялата
и рея се високо из простора.
Понякога съм нетърпимо луда.
Тогава ветровете са ми братя.
Ръцете ми са сини пеперуди
и много малка спирка е Земята.
Понякога съм непростимо ничия.
Търкулната, изгубена паричка.
Но силна, като пролетно кокиче,
през сняг и лед , изправило главичка.
Понякога съм безвъзвратно влюбена.
Душата ми не ще да се прибира.
Усещам се сред приказка изгубена,
където само принцът ме намира.
Понякога абсурдно съм сънувана.
Тогава съм си истинска безсъница.
Прозрачна съм. В ефира нарисувана.
Скицирана - без свян, без предрасъдъци.
Понякога съм абсолютна смесица.
Понякога съм фея, самодива,
понякога - проклета като вещица...
Но съм жена и всичко ми отива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деа Все права защищены
Ани, май всички сме така
