Понякога съм невъзможно бяла.
Тогава само с птиците говоря.
Крилете ме обгръщат цялата
и рея се високо из простора.
Понякога съм нетърпимо луда.
Тогава ветровете са ми братя.
Ръцете ми са сини пеперуди
и много малка спирка е Земята.
Понякога съм непростимо ничия.
Търкулната, изгубена паричка.
Но силна, като пролетно кокиче,
през сняг и лед , изправило главичка. ...