И всичко ми отива
Понякога съм невъзможно бяла.
Тогава само с птиците говоря.
Крилете ме обгръщат цялата
и рея се високо из простора.
Понякога съм нетърпимо луда.
Тогава ветровете са ми братя.
Ръцете ми са сини пеперуди
и много малка спирка е Земята.
Понякога съм непростимо ничия.
Търкулната, изгубена паричка.
Но силна, като пролетно кокиче,
през сняг и лед , изправило главичка.
Понякога съм безвъзвратно влюбена.
Душата ми не ще да се прибира.
Усещам се сред приказка изгубена,
където само принцът ме намира.
Понякога абсурдно съм сънувана.
Тогава съм си истинска безсъница.
Прозрачна съм. В ефира нарисувана.
Скицирана - без свян, без предрасъдъци.
Понякога съм абсолютна смесица.
Понякога съм фея, самодива,
понякога - проклета като вещица...
Но съм жена и всичко ми отива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
Ани, май всички сме така
