И всичко ми отива
Понякога съм невъзможно бяла.
Тогава само с птиците говоря.
Крилете ме обгръщат цялата
и рея се високо из простора.
Понякога съм нетърпимо луда.
Тогава ветровете са ми братя.
Ръцете ми са сини пеперуди
и много малка спирка е Земята.
Понякога съм непростимо ничия.
Търкулната, изгубена паричка.
Но силна, като пролетно кокиче,
през сняг и лед , изправило главичка.
Понякога съм безвъзвратно влюбена.
Душата ми не ще да се прибира.
Усещам се сред приказка изгубена,
където само принцът ме намира.
Понякога абсурдно съм сънувана.
Тогава съм си истинска безсъница.
Прозрачна съм. В ефира нарисувана.
Скицирана - без свян, без предрасъдъци.
Понякога съм абсолютна смесица.
Понякога съм фея, самодива,
понякога - проклета като вещица...
Но съм жена и всичко ми отива.
© Деа All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ани, май всички сме така -
“Понякога съм абсолютна смесица.” - те това е😁😍
-
Благодаря ти, Иве! Хубав празник!🌹
-
Прекрасно е, Дейка!
Честит празник! 🌹🌹🌹 -
Честит празник, момичета! Благодаря ви!🌹
-
Какво да кажа? Хубаво... хубаво...
-
Ех, Дейка, истинска си!!! 💖
-
А така! И на мен!
-
Георги, Краси, Валентин, благодаря ви!
-
"Понякога съм нетърпимо луда.
Тогава ветровете са ми братя.
Ръцете ми са сини пеперуди
и много малка спирка е Земята." -
Само така 😊
Поздравявам те. -
Здрави и усмихнати бъдете, приятели! Благодаря ви за милите думи!
-
Да, такава е жената, превъплъщаваща и сигурна в себе си.Точно и красиво е описано. Много ми хареса!
-
Един обобщен поетичен и силно въздействащ женски портрет в навечерието на осми март!💟
Браво, Деска!👏💋💖 -
Многолика, но истинска! Прекрасно е! Поздравления, Деа!
-
Така бъди - без свян и предразсъдъци! Много ми хареса!
-
"Но съм жена и всичко ми отива" и е вярно и истинско и много го харесах!
Поздравления. -
Прекрасно е, Деа! И много вярно! Поздравления!
-
Много е хубаво, Дея!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
