изречена (Мая Попова) изречена (Мая Попова)
49 325
20 дек. 2006 г., 16:27

И заваля...

1.7K 0 14

И заваля...

Открадна от косите  ми  небето

снега - и го завихри. Злобно го посипа

над угарите черни, по полето.

Врабчетата под стряхата притихнаха.

Рецидивира в кражбите небето -

то тази сутрин от очите ми открадна

красив и тих дъждец. Какво на ред е?

Сърцето ми ли утре ще нападне?

Заключих се със седем катинара,

с парола сложна запечатих си сърцето.

И не звънете, моля. Не отварям!

Във всеки виждам днес небето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0