И заваля...
Открадна от косите ми небето
снега - и го завихри. Злобно го посипа
над угарите черни, по полето.
Врабчетата под стряхата притихнаха.
Рецидивира в кражбите небето -
то тази сутрин от очите ми открадна
красив и тих дъждец. Какво на ред е?
Сърцето ми ли утре ще нападне?
Заключих се със седем катинара,
с парола сложна запечатих си сърцето.
И не звънете, моля. Не отварям!
Във всеки виждам днес небето.
© Мая Попова Всички права запазени
Обичам ги тези - случайни!