И заваля...
Открадна от косите ми небето
снега - и го завихри. Злобно го посипа
над угарите черни, по полето.
Врабчетата под стряхата притихнаха.
Рецидивира в кражбите небето -
то тази сутрин от очите ми открадна
красив и тих дъждец. Какво на ред е?
Сърцето ми ли утре ще нападне?
Заключих се със седем катинара,
с парола сложна запечатих си сърцето.
И не звънете, моля. Не отварям!
Във всеки виждам днес небето.
© Мая Попова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
