И заваля...
Открадна от косите ми небето
снега - и го завихри. Злобно го посипа
над угарите черни, по полето.
Врабчетата под стряхата притихнаха.
Рецидивира в кражбите небето -
то тази сутрин от очите ми открадна
красив и тих дъждец. Какво на ред е?
Сърцето ми ли утре ще нападне?
Заключих се със седем катинара,
с парола сложна запечатих си сърцето.
И не звънете, моля. Не отварям!
Във всеки виждам днес небето.
© Мая Попова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
