И заваля...
Открадна от косите ми небето
снега - и го завихри. Злобно го посипа
над угарите черни, по полето.
Врабчетата под стряхата притихнаха.
Рецидивира в кражбите небето -
то тази сутрин от очите ми открадна
красив и тих дъждец. Какво на ред е?
Сърцето ми ли утре ще нападне?
Заключих се със седем катинара,
с парола сложна запечатих си сърцето.
И не звънете, моля. Не отварям!
Във всеки виждам днес небето.
© Мая Попова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
