20 dic 2006, 16:27

И заваля...

  Poesía » Otra
1.7K 0 14

И заваля...

Открадна от косите  ми  небето

снега - и го завихри. Злобно го посипа

над угарите черни, по полето.

Врабчетата под стряхата притихнаха.

Рецидивира в кражбите небето -

то тази сутрин от очите ми открадна

красив и тих дъждец. Какво на ред е?

Сърцето ми ли утре ще нападне?

Заключих се със седем катинара,

с парола сложна запечатих си сърцето.

И не звънете, моля. Не отварям!

Във всеки виждам днес небето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...