изречена (Мая Попова) изречена (Мая Попова)
49 325
20 dic 2006, 16:27

И заваля...

  Poesía » Otra
1.7K 0 14

И заваля...

Открадна от косите  ми  небето

снега - и го завихри. Злобно го посипа

над угарите черни, по полето.

Врабчетата под стряхата притихнаха.

Рецидивира в кражбите небето -

то тази сутрин от очите ми открадна

красив и тих дъждец. Какво на ред е?

Сърцето ми ли утре ще нападне?

Заключих се със седем катинара,

с парола сложна запечатих си сърцето.

И не звънете, моля. Не отварям!

Във всеки виждам днес небето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0