13 июн. 2008 г., 10:08

идеален ден за лов на рибка бананка...

2.1K 0 13
- Видях една!

- Какво видя, мило?

- Рибка-бананка.
                                      Дж.Селинджър


защо не ми остави маркировка
по повърхността на океана
къде са пасажите за богат улов
напразно си влачих надуваемия дюшек 
насам натам
лесно би било да провеждам
телефонни разговори със съдбата
докато си гримирам миглите в черно
ако има поне една Гладис на
отсрещния прозорец с цигара между пръстите
бих и се усмихнала
но само задавам въпроси
без да дочакам отговор
и после се фръцкам с лилавата си рокля
по стъпалата към светлото утре
а чаша самотно уиски ми е
най-добрата компания
като изтръскам пясъка от бялата си хавлия
и натисна няколко пъти безцелно
клавишите на несъществуващата 
пишеща машина
мога да намеря все пак точния номер
на къщата на щастието
а дотогава ще се взирам в слънцето
през черните си очила
знаеш ли, Дж.
всички куршуми отпред са целунати в червено

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • надуших те...
    ...вече няма връщане назад... :>
  • Целуната си, но от невероятна искра!!! Браво! И за този стих и за другите!!!
  • мога да намеря все пак точния номер
    на къщата на щастието

    Празник си!
  • а мен, освен цялото, много ме изкефи това:

    ако има поне една Гладис на
    отсрещния прозорец с цигара между пръстите

    много е прав Смилков, яка си!
  • Поседях в 507-ма, погледах те - устата ти наистина хубава, очите... не видях през клепачите, но и така извираше дълбината...
    Бананка може и да хванеш, ама малцина са тези - като теб, - които почти са докопвали Крон-жиг!

    Баси, колко си яка!!!

    AVE!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...