13.06.2008 г., 10:08

идеален ден за лов на рибка бананка...

2.1K 0 13
- Видях една!

- Какво видя, мило?

- Рибка-бананка.
                                      Дж.Селинджър


защо не ми остави маркировка
по повърхността на океана
къде са пасажите за богат улов
напразно си влачих надуваемия дюшек 
насам натам
лесно би било да провеждам
телефонни разговори със съдбата
докато си гримирам миглите в черно
ако има поне една Гладис на
отсрещния прозорец с цигара между пръстите
бих и се усмихнала
но само задавам въпроси
без да дочакам отговор
и после се фръцкам с лилавата си рокля
по стъпалата към светлото утре
а чаша самотно уиски ми е
най-добрата компания
като изтръскам пясъка от бялата си хавлия
и натисна няколко пъти безцелно
клавишите на несъществуващата 
пишеща машина
мога да намеря все пак точния номер
на къщата на щастието
а дотогава ще се взирам в слънцето
през черните си очила
знаеш ли, Дж.
всички куршуми отпред са целунати в червено

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • надуших те...
    ...вече няма връщане назад... :>
  • Целуната си, но от невероятна искра!!! Браво! И за този стих и за другите!!!
  • мога да намеря все пак точния номер
    на къщата на щастието

    Празник си!
  • а мен, освен цялото, много ме изкефи това:

    ако има поне една Гладис на
    отсрещния прозорец с цигара между пръстите

    много е прав Смилков, яка си!
  • Поседях в 507-ма, погледах те - устата ти наистина хубава, очите... не видях през клепачите, но и така извираше дълбината...
    Бананка може и да хванеш, ама малцина са тези - като теб, - които почти са докопвали Крон-жиг!

    Баси, колко си яка!!!

    AVE!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...