26 янв. 2010 г., 12:21

Идеалът - вечен, безсмъртна - свободата

436 0 0

Идеалът - вечен, безсмъртна - свободата

Зима е. Вятърът - студен.
Капки алени обагрят белотата,
снегът се сипе уморен,
слънцето отстъпва на луната.

Нощ е. Звездите - безброй.
Устни жадни мълвят в тишината,
молба една не дава покой,
душа юнашка да не умре в самотата.

Тъга е. Плачът - без сълзи.
Очи слепи търсят в тъмнината,
утеха безмълвна гори,
че сърце юнашко мре за свободата.

Мъка е. Раната - боли.
Ръце безкръвни се протягат в необята,
опора ще намерят, нали,
в паметта на родината свята.

Краят е. Сърцето - изгасва.
Земя кървава поглъща в пустотата
тяло само, а душа се извисява,
идеалът - вечен, безсмъртна - свободата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...