Идеалът - вечен, безсмъртна - свободата

Зима е. Вятърът - студен.
Капки алени обагрят белотата,
снегът се сипе уморен,
слънцето отстъпва на луната.

Нощ е. Звездите - безброй.
Устни жадни мълвят в тишината,
молба една не дава покой,
душа юнашка да не умре в самотата.

Тъга е. Плачът - без сълзи.
Очи слепи търсят в тъмнината,
утеха безмълвна гори,
че сърце юнашко мре за свободата.

Мъка е. Раната - боли.
Ръце безкръвни се протягат в необята,
опора ще намерят, нали,
в паметта на родината свята.

Краят е. Сърцето - изгасва.
Земя кървава поглъща в пустотата
тяло само, а душа се извисява,
идеалът - вечен, безсмъртна - свободата.