3 апр. 2009 г., 16:59

Идентичност

2K 0 37

Дали съм се родила като птица,
обречена до край на нелетене,
случайно изоствена на жицата,
без никакъв инстинкт за съхранение?


Или съм се родила като хищник...?
По външност. Но без навик да ловувам,
съм точно между другите и нищото.
А нямам смелостта да се страхувам.


Дали не съм мутирала в човек?
По-следващата степен на животно.
В средата, между всички светове.
Отхвърлена от груповата общност.


На мястото, където много пари,
където съм сама. По идентичност.
В онези светове, като в кошари,
стадата са със обща самоличност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Питах те вече за стихосбирка и няма да спра!!! Ще си я сложа до главата, само я издай!
  • Прекрасен стих!Истинско удоволствие!
  • умееш...
  • Не само ти се отличаваш. И поезията ти не е с обща самоличност. Всяко едно стихотворение е уникално и различно от другите. Точно, стегнато и изчистено. Хареса ми. Много.
  • приличаш ми на красива пеперуда...в поетичната градина...
    как да не те обича човек...уникална си.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...