3.04.2009 г., 16:59

Идентичност

2K 0 37

Дали съм се родила като птица,
обречена до край на нелетене,
случайно изоствена на жицата,
без никакъв инстинкт за съхранение?


Или съм се родила като хищник...?
По външност. Но без навик да ловувам,
съм точно между другите и нищото.
А нямам смелостта да се страхувам.


Дали не съм мутирала в човек?
По-следващата степен на животно.
В средата, между всички светове.
Отхвърлена от груповата общност.


На мястото, където много пари,
където съм сама. По идентичност.
В онези светове, като в кошари,
стадата са със обща самоличност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Питах те вече за стихосбирка и няма да спра!!! Ще си я сложа до главата, само я издай!
  • Прекрасен стих!Истинско удоволствие!
  • умееш...
  • Не само ти се отличаваш. И поезията ти не е с обща самоличност. Всяко едно стихотворение е уникално и различно от другите. Точно, стегнато и изчистено. Хареса ми. Много.
  • приличаш ми на красива пеперуда...в поетичната градина...
    как да не те обича човек...уникална си.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...