3 abr 2009, 16:59

Идентичност

  Poesía
2K 0 37

Дали съм се родила като птица,
обречена до край на нелетене,
случайно изоствена на жицата,
без никакъв инстинкт за съхранение?


Или съм се родила като хищник...?
По външност. Но без навик да ловувам,
съм точно между другите и нищото.
А нямам смелостта да се страхувам.


Дали не съм мутирала в човек?
По-следващата степен на животно.
В средата, между всички светове.
Отхвърлена от груповата общност.


На мястото, където много пари,
където съм сама. По идентичност.
В онези светове, като в кошари,
стадата са със обща самоличност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Питах те вече за стихосбирка и няма да спра!!! Ще си я сложа до главата, само я издай!
  • Прекрасен стих!Истинско удоволствие!
  • умееш...
  • Не само ти се отличаваш. И поезията ти не е с обща самоличност. Всяко едно стихотворение е уникално и различно от другите. Точно, стегнато и изчистено. Хареса ми. Много.
  • приличаш ми на красива пеперуда...в поетичната градина...
    как да не те обича човек...уникална си.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...