3 abr 2009, 16:59

Идентичност

  Poesía
2K 0 37

Дали съм се родила като птица,
обречена до край на нелетене,
случайно изоствена на жицата,
без никакъв инстинкт за съхранение?


Или съм се родила като хищник...?
По външност. Но без навик да ловувам,
съм точно между другите и нищото.
А нямам смелостта да се страхувам.


Дали не съм мутирала в човек?
По-следващата степен на животно.
В средата, между всички светове.
Отхвърлена от груповата общност.


На мястото, където много пари,
където съм сама. По идентичност.
В онези светове, като в кошари,
стадата са със обща самоличност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Питах те вече за стихосбирка и няма да спра!!! Ще си я сложа до главата, само я издай!
  • Прекрасен стих!Истинско удоволствие!
  • умееш...
  • Не само ти се отличаваш. И поезията ти не е с обща самоличност. Всяко едно стихотворение е уникално и различно от другите. Точно, стегнато и изчистено. Хареса ми. Много.
  • приличаш ми на красива пеперуда...в поетичната градина...
    как да не те обича човек...уникална си.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....