Десет непознати цифри, нима Надеждата отново ми звънеше?!
Сърцето вече не копнееше за любовта ѝ, утопията ми свършила беше...
Защо не вдигам, защо мълчах, когато всичко в мен крещеше?!
И само ако знаеш колко силно я обичах, когато нейното сърце за друг гореше...
 

Оставих телефона да звъни...
Отпивах хладнокръвно от горчилката, която сам си сипах безразсъдно...
Момента, в който съм допуснал с нещо някой да ме нарани,
ме доближава все повече към така омразното Отвъдно...

Човек умира първо във душата!
Останалото... Просто телеса!
Когато някой в теб повярва и те хване за ръката,
ти си способен да направиш чудеса...

Да! Любовта дарила е на всекиго крила...
Възможности милиони своите мечти да стигне...
И ако онова, което търсел съм и лице не съм му давал досега,
то - Ти! - ще кажа, без окото да ми мигне...

Дали случайно казали са: "Първата любов ръжда не хваща!"?!
Нима е нужно винаги да скърца, като стар телефонен циферблат?
Годините минават, всеки за постъпките и изборите плаща,
но именно във нея тайната е вечно да си млад!