Nov 2, 2017, 10:08 AM

Идентификация

  Poetry
1.1K 0 0

Десет непознати цифри, нима Надеждата отново ми звънеше?!
Сърцето вече не копнееше за любовта ѝ, утопията ми свършила беше...
Защо не вдигам, защо мълчах, когато всичко в мен крещеше?!
И само ако знаеш колко силно я обичах, когато нейното сърце за друг гореше...
 

Оставих телефона да звъни...
Отпивах хладнокръвно от горчилката, която сам си сипах безразсъдно...
Момента, в който съм допуснал с нещо някой да ме нарани,
ме доближава все повече към така омразното Отвъдно...

Човек умира първо във душата!
Останалото... Просто телеса!
Когато някой в теб повярва и те хване за ръката,
ти си способен да направиш чудеса...

Да! Любовта дарила е на всекиго крила...
Възможности милиони своите мечти да стигне...
И ако онова, което търсел съм и лице не съм му давал досега,
то - Ти! - ще кажа, без окото да ми мигне...

Дали случайно казали са: "Първата любов ръжда не хваща!"?!
Нима е нужно винаги да скърца, като стар телефонен циферблат?
Годините минават, всеки за постъпките и изборите плаща,
но именно във нея тайната е вечно да си млад!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Съби Седник All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...