Иди си!
... И точно когато решавам,
че спомен си, вече забравен,
в съня се промъкваш, целуваш ме…
И връща се старата лудост!
Така ли ще бъде до края ми -
шамари да удряш на разума?
Разюздана, дръзка, безсрамна…
Любов, престани да ме мамиш!
Иди си от мене най-сетне!
Виж, толкова други поети
готови са теб да възпяват!...
Събори двореца ми пясъчен
вълна от полярно мълчание.
И нов да въздигна не чакай!
Повярвай, детето порасна.
Омръзна му вече играта ти...
Албена Димитрова
25.10.2019.
София.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Димитрова Все права защищены
