Иди си!
... И точно когато решавам,
че спомен си, вече забравен,
в съня се промъкваш, целуваш ме…
И връща се старата лудост!
Така ли ще бъде до края ми -
шамари да удряш на разума?
Разюздана, дръзка, безсрамна…
Любов, престани да ме мамиш!
Иди си от мене най-сетне!
Виж, толкова други поети
готови са теб да възпяват!...
Събори двореца ми пясъчен
вълна от полярно мълчание.
И нов да въздигна не чакай!
Повярвай, детето порасна.
Омръзна му вече играта ти...
Албена Димитрова
25.10.2019.
София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
