9 дек. 2019 г., 10:43

Идилия

1.4K 6 15

Коледа, уютен дом,

празнична елха, камина...

Би изпълнила и том

пасторалната картина.

 

Тиха музика звучи,

лее се на нежна струйка,

а във фурната цвърчи

някаква щастлива пуйка.

 

Майка, татко и дете –

малката семейна клетка.

Тъй усмихнати са те –

мила и прекрасна гледка.

 

Пожелават си разкош,

здраве, щастие, сполука...

И в порасналата нощ

някой на вратата чук

 

–Хо-хо-хо! Да видя аз,

слушкало ли е детето!?

И подарък в този час

ще получи ли момчето!?

 

А с немигащи очи

наблюдава го хлапакът.

–Тате, тате, то личи,

че фалшив му е мустакът!

 

Подозирам, че е друг!

Има някаква уловка.

Този чичко идва тук,

щом си ти в командировка!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Vasil Ivanov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравейте пак! Иржи, децата са най-чисти. Е, докато са все още малки де. Благодаря зя оценката – на теб, на Мария, Вики, Данаил...!!!
  • Дали закото не смогвам да чета навреме всички,които харесвам и ти ме отминаваш, Васко?!...А толкова ми харесват стиховете ти, има всичко в тях- ритъм, рима и съдържание в разказвателен стил, какъвто и аз използвам. Твоя стих ми напомни един случай от детството.В провинцията всеки има лозе и си произвежда вино.На него се плащаше акциз.Веднъж идват данъчните да видят колко сме направили, но майка ми каза,че няма ключ от мазето/беше я страх да ги пусне/,да дойдат друг път.Тогава брат ми/5-6 год/ изтърси "аз знам къде е ключа".Не знам как премина проверката, но освен брат ми,ядох бой и аз/винаги така ставаши/ Та децата нямат задръжки, да кажат каквото знаоят....
  • Какъв неочакван край! Разби идилистичната ми настройка, Васко. Но пък написаното от теб отново е много добро и затвърждава твоята усмихваща ни творческа марка! Браво!👏
  • Пуйката едва ли е много "щастлива"! Много ми хареса, наистина!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...