9 дек. 2019 г., 10:43

Идилия

1.3K 6 15

Коледа, уютен дом,

празнична елха, камина...

Би изпълнила и том

пасторалната картина.

 

Тиха музика звучи,

лее се на нежна струйка,

а във фурната цвърчи

някаква щастлива пуйка.

 

Майка, татко и дете –

малката семейна клетка.

Тъй усмихнати са те –

мила и прекрасна гледка.

 

Пожелават си разкош,

здраве, щастие, сполука...

И в порасналата нощ

някой на вратата чук

 

–Хо-хо-хо! Да видя аз,

слушкало ли е детето!?

И подарък в този час

ще получи ли момчето!?

 

А с немигащи очи

наблюдава го хлапакът.

–Тате, тате, то личи,

че фалшив му е мустакът!

 

Подозирам, че е друг!

Има някаква уловка.

Този чичко идва тук,

щом си ти в командировка!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Vasil Ivanov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравейте пак! Иржи, децата са най-чисти. Е, докато са все още малки де. Благодаря зя оценката – на теб, на Мария, Вики, Данаил...!!!
  • Дали закото не смогвам да чета навреме всички,които харесвам и ти ме отминаваш, Васко?!...А толкова ми харесват стиховете ти, има всичко в тях- ритъм, рима и съдържание в разказвателен стил, какъвто и аз използвам. Твоя стих ми напомни един случай от детството.В провинцията всеки има лозе и си произвежда вино.На него се плащаше акциз.Веднъж идват данъчните да видят колко сме направили, но майка ми каза,че няма ключ от мазето/беше я страх да ги пусне/,да дойдат друг път.Тогава брат ми/5-6 год/ изтърси "аз знам къде е ключа".Не знам как премина проверката, но освен брат ми,ядох бой и аз/винаги така ставаши/ Та децата нямат задръжки, да кажат каквото знаоят....
  • Какъв неочакван край! Разби идилистичната ми настройка, Васко. Но пък написаното от теб отново е много добро и затвърждава твоята усмихваща ни творческа марка! Браво!👏
  • Пуйката едва ли е много "щастлива"! Много ми хареса, наистина!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...