ИДИОТИ С ВЪТРЕШНА СЛЕДА
Някога, когато бяхме млади,
с зеници вперени в ноща
летяхме. Очертания изгряли
докосваха сред дебрите - бедра.
Някога... Дали не беше късно,
да разтревожим младите души.
Изгаряхме в любов - невръстно.
И бавно плувахме в сълзи.
И бавно стигахме, наивно,
до болки и копнежи - зли.
Излагащи сърца, единно, ...