ИДИОТИ С ВЪТРЕШНА СЛЕДА
899
0
0
ИДИОТИ С ВЪТРЕШНА СЛЕДА
Някога, когато бяхме млади,
с зеници вперени в ноща
летяхме. Очертания изгряли
докосваха сред дебрите - бедра.
Някога... Дали не беше късно,
да разтревожим младите души.
Изгаряхме в любов - невръстно.
И бавно плувахме в сълзи.
И бавно стигахме, наивно,
до болки и копнежи - зли.
Излагащи сърца, единно,
под гларусни вълни.
Копнежи - свобода превзели,
издигат смешни небеса.
И падат в староста, узрели,
идиоти с вътрешна следа.
©Марин Лазаров
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Лазаров Всички права запазени
