ИДИОТИ С ВЪТРЕШНА СЛЕДА

Poetry

901 0 0

Някога, когато бяхме млади,
с зеници вперени в ноща
летяхме. Очертания изгряли
докосваха сред дебрите - бедра.

Някога... Дали не беше късно,
да разтревожим младите души.
Изгаряхме в любов - невръстно.
И бавно плувахме в сълзи.

И бавно стигахме, наивно,
до болки и копнежи - зли.
Излагащи сърца, единно,
под гларусни вълни.

Копнежи - свобода превзели,
издигат смешни небеса.
И падат в староста, узрели,
идиоти с вътрешна следа.

©Марин Лазаров

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0