31 дек. 2010 г., 19:01

Идва Годината нова...

5.8K 0 51

                 

 

                         

                     отива си
                     Годината стара
                     и с нея
                     късче от живота ни
                     болка и радост 
                     принесла
                     в душите ни
                     кротко
                     сега ги отнася...

                     като сълза
                     остава
                     надеждата бяла
                     за дните
                     нови и светли
                     за доброта и благодат
                     от съдбата
                     с вяра
                     и любов към Бога...

                     пътека бяла 
                     постлала 
                     по пътя ни земен
                     и труден
                     с мечти святи
                     в сълзите от болка
                     пречистени
                     идва
                     Годината Нова...

 

 

           http://www.youtube.com/watch?v=NbJP_YPr_dI

 

            МУЗИКА > Ronan Hardiman: Heaven - Advent

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И тук за много години, Магинка!) Всичко най-светло за теб и близките ти!!!
    P.S. Ако бях прочела този стих тогава, сигурно по-рано щях да ти посветя стихотворението си
  • Прекрасна Нова година ти желая, Марги!
    Прекрасни са всички твои стихотворения!
    Чета ги с удоволствие и ги препрочитам!
    Музиката е превъзходна!
    Желая ти нови, творчески успехи и любов!
    С най - добри чувства!
  • благодаря ви, с много обич..
  • Да, с мечти святи идва Новага година. Нека всеки твой ден да ти носи усещането за сбъднатост, нека да е здраве и благодат във всичките ти дни!
  • пожелавам ти прекрасно настроение през Новата Година, Маги!!!!
    прегръщам те силно!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....