Дните неспирно минават,
болката лута се в тях,
спомени тъжни навяват,
всичко е пепел и мрак.
Идвай си вече, човече,
без теб сив е света,
сърцето на мъка обрече,
разбери не ми се седи сама.
Много взе да ми липсваш,
много там се застоя,
моля те идвай си вече,
има кой да те чака у дома.
© Галина Ильова Все права защищены