Jun 18, 2016, 6:21 PM

Идвай си вече

  Poetry » Love
646 0 1

Дните неспирно минават,

болката лута се в тях,

спомени тъжни навяват,

всичко е пепел и мрак.

 

Идвай си вече, човече,

без теб сив е света,

сърцето на мъка обрече,

разбери не ми се седи сама.

 

Много взе да ми липсваш,

много там се застоя,

моля те идвай си вече,

има кой да те чака у дома.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Ильова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...