Идвай във здрача на умиращия ден!
Идвай, когато вятърът южен спре ужасен
от грубия удар в неумолимата мощ на съдбата!
С жадни устни целувай мойте сухи уста.
С алчен поглед пий мойте угаснали очи.
С нежни коси, с дъх на искреност
ти омайвай моя тлеещ разсъдък.
С пръсти коварни ти посягаш към моята гръд…
Но аз ще извикам:
“- Не!!! Спри до тук!
Не! Мойта душа не опитвай
с поглед дори да докоснеш! ...